Какво ли точно значи
понятието „Водата”?
Аз смело отговарям:
„Душата на Земята”.
Тя идва от небето,
земята напоява,
оттам избликва чиста
и пътя продължава.
От извор благодатен
поема със потока,
от камъче на камък
препуска с водоскока.
И сила тя набира
и знание поглъща,
в река голяма мощна
се бързичко превръща.
Поляни и градини
обилно напоява,
разсърди ли се лошо
тя всичко разрушава.
Спокойна, бавна, тежка,
в морето тя се врязва
и всички свои тайни
там дългичко разказва.
С делфините играе,
измива и скалите,
а после чиста, лека,
полита към звездите.
Със тях споделя също
какво е преживяла
от спомените мили
тя силно натежава.
Със сняг и дъжд отново
надолу полетява,
Живот с Любов и ласка
на жадните дарява.
И знание тя носи
и сила притежава,
да мие, да пречиства
Света да обновява.
И винаги когато
Водица ти отпиеш,
или твоето тяло
ласкаво измиеш.
Любов и Благодарност
отправяй към Водата
за туй, което прави
за Теб и за Земята.
Тъй както капка
със капката се слива,
така Душата твоя
е късче от Всемира.
