Срещнах аз един човек,
със усмивка лъчезарна,
тъй красива и добра,
даже някак нереална.
Срещнал моя взор щастлив,
той със щастие отвърна
и вулкан от чувства най-красив,
като цветен фойерверк изригна.
Тоз случаен непознат,
в този миг безкрайно кратък,
аз почувствах като брат,
нищо, че си продължих нататък.
И с усмивка по-красива,
и с преливащо сърце,
с нови сили заредена,
аз почувствах се дете.
Толкоз кратичка усмивка
толкоз пълна със Живот,
но със отпечатък траен
на Божествена Любов.
Аз отново ще позная
твоите усмихнати очи,
никога не ще забравя,
туй с което ме Дари!
април 2004г.
.
