Спя сладко, сънища сънувам
и в миг отварям аз очи.
Какво сънят ми тъй прекрасен
Прогони в ранните зори?
Заслушана във тишината,
аз чувам само своето сърце,
но пламък огнен смигва от стената
и припкат бързо сънени нозе.
И боса стъпила в тревата,
засмяна, но останала без дъх,
не чувствайки дори росата,
аз гледам кървавия огнен кръг.
Омаяна, замряла и щастлива
аз жадно впивам тази красота,
приемайки енергия и сила,
със всяка клетчица на своята Душа.
Обичам тази гледка лъчезарна
на раждащата се Зора,
от все сърце съм Благодарна,
че аз съм тук и то сега,
защото този огнен миг е много кратък
и само ранобудната Душа,
да вземе може отпечатък
на тази мигновена красота.
Високо грее Слънцето щастливо,
забързано по пътя си върви,
дано и утре някой услужливо,
да ме събуди с първите лъчи.
