Как искам като птиците да мога
със устрем към небето да политна
и водена от своя светъл порив,
отгоре с любопитство да надникна.
Да видя аз като на длан Земята,
от слънчеви лъчи с Любов огряна,
полята, нивите, лозята,
кат шарките на черга изтъкана,
горите със потоците пенливи,
с ливадите и дървеса зелени,
скали високи и красиви
и малки къщи с покриви червени.
Да полетя на птиците с ятата
високо, надалече от Земята
и да усетя с радост лекотата
на силното си тяло и Душата.
Зареяна високо в небесата,
тъй нежно носена от ветровете,
прекрасния си полет на Душата
пречиствам аз във дъждовете.
Мечтая със небесните стихии
аз силите чoвешки да премеря,
мощта им в мислите си уловила,
във вените си искам да прелея.
И после силна, лека и свободна,
аз искам да се гмурна във Дъгата
и цялата ѝ прелестна палитра
в Сърцето си да влея и в Душата.
И леко уморена, но Щастлива,
на Светли чувства и емоции богата,
аз нежно да се спусна, мълчалива,
от облаци грижовни на Земята.
И бавно стъпвайки в тревите,
трепти от спомена Сърцето,
от полета прекрасен на мечтите
усмивка озарява ми лицето.
12-22 май 2005г.
