Красива и величествена Пролетта
пристигна с прелестна карета -
отвсякъде покрита със цветя
излезе тя усмихната напета.
И в миг света се прероди,
изкъпан с дъжд, огрян в лъчи,
със птичи песни от зори
пристигането си тя възвести.
Пробуди крехките тревички
мушички, бръмбари, пчелички,
разпукна пъпките на дървесата,
заля със аромат земята.
След зимата, след сивотата
със цвят изпъстри тя полята,
със песни, глъч и красота
със свежест нова и със чистота.
И весело е на душата
след сън събужда се земята
и от прекрасните промени
са всички със лица засмени.
И тъй в едно със Пролетта
пристъпи плахо Любовта.
Красиви чувства избуяха
любовно птичките запяхя.
И вплели нежно пръсти на ръцете,
понесени от танца пролетен на ветровете,
на силните криле на любовта
издигаме се в грейналите небеса.
И въздуха трепти от аромата
на Любовта и Добротата,
които щедро пръскат всички
и радостни блестят очички,
защото тъй прекрасно е когато,
преливаш ти от чувства споделени
и от сърцето ти пълно и богато
реки с любов потичат заредени.
И от високо нежно те заливат
земя и хора и всемирие
да има цялата година
любов и радост в изобилие.
Обичаме те, мила Пролет,
че ти донасяш ни искрата,
която в своя светъл полет
на нас разпалва ни сърцата
за огън буен и пречистващ
що чувства нежни щедро дава
на този свят добър, очакващ
и той с любов се претворява.
