Искрица малка, светла, бяла, чиста,
родена във утробата на Бога – майчица-баща,
едва изгряла, тя нетърпеливо литна,
Живот да прояви далече от дома.
Изпълнена с Любов и Мъдрост
със Вяра, Радост, Светлина,
копнее тя Дъхът Божествен
да прояви на Майката Земя.
За туй общуване свещено,
за да дари Живот и Красота,
за нея тук ще е потребно
във тяло земно да навлезе Тя.
Земята щедра – тяло дава
и кани малката искра
с Любов, Доверие и Вяра
Живот да вдъхне на плътта.
И ето, нов Живот се ражда
в симбиоза Тяло, Дух, Душа,
отдадена до край Искрата нежна,
забрави пътя към дома.
Но туй за нея е начало,
чрез този нов Живот, току що проявен,
в това красиво, силно, здраво тяло
създаде своя Светъл Храм Благословен.
Изпълни го с Любов, със Светлина и Вяра
със Знание, със Мир и Доброта
Човека Нов, Твореца Нов създаде
и го дари със пълна Свобода!
09.05.2013г
