Как нарисувах поредицата "Стихии" от колекцията "Дъгата в мен" на Тамиди
Преди доста време се появи желание да нарисувам картини със стихиите. Започнах да обмислям дали да са мандали или по-скоро евергийни вортекси. Но както често става, излязоха спешни дела, после други и така мина повече от година. Всяко нещо си има кога да се прояви и се оказа, че не „случайно" съм се забавила.
По време на прекрасна медитация с Мими Брайкова и приятели, в която интегрирахме стихиите, аз видях картина пред затворените си очи. Тогава се събуди старото желание за рисуване на стихиите, но с нова и толкова голяма сила, че всички други неща останаха на заден план. Така се роди картината "Стихии", подобна на видяното в медитацията - всички стихии, в хармония и баланс, прегърнати от ангели, се движеха в етера-акаш.
Въобще не ми хрумна, че преди исках да нарисувам всяка от тях поотделно. Но, когато нещо е пожелано и му е дошло времето, то се проявява по удивителен начин.
Много обичам да рисувам на вилата сред природата. След първата картина „Стихии", имах поръчка нарисувам нова картина. През великденските празници на 2022-ра година, заедно с поръчаната, нарисувах още няколко картини - мандали. Не можех да спра, рисувах до късно през нощта. За да представя картините си им давам имена. Понякога рисувам с ясно намерение и тогава името ми идва предварително. Тук обаче нямах никаква представа, наистина нямах тема или предварителна идея. Подредих готовите картини, гледах ги дълго и осъзнах, че пред мен стоят изобразени по мой начин, чрез мандали, отделните стихии. На следващия ден добавих Етера - акаш и Огъня, защото липсваха, и още едина картина Въздух, с по ефирни светли цветове, защото ми се стори, че при първата не са много подходящи. Тук вече имаше предварително намерение, но сравнявайки картините се оказа, че основните елементи ги има и при двете, а при рисуването на първата, не бях съобразявала нищо конкретно, защото не знаех, че рисувам стихиите.
Често се случва да нарисувам нещо без причина или както в случая заради някаква моя хрумка и после да се окаже, че не е случайно. Две години по-късно, през 2024-та, Георги Сираков ме попита защо имам две картини Стихията Въздух. След моя отговор сподели, че не случайно съм нарисувала и втората, но тя изобразява „Божия Дъх - Божия Дух", който обединява всичко.
Представих ви "Стихиите"! А вие разпознайте своята Стихия или почувствайте коя е тази, от която имате нужда в момента.
