Аз искам в детството си да се върна,
във спомените тъй отдавна избледнели,
воалите на времето отгърнала
да видя аз мечти със никого не споделени.
Как тичам лека като вятъра,
Как скачам гонейки листата
и поглед в облаци зареяла
да виждам как летя с ятата.
Най- силно спомените ме върхлитат
от дните ми прекарани на село,
картините, тъй живи, ме помитат
назад в годините ме връщат смело.
Там дядо, баба – още живи,
с Любов грижовна ни обгръщат
и къща, ниви и градини
за внучките си в рай превръщат.
Там имаше игри безгрижни
в горите и ливадите на воля,
помагахме тъй също неуморни
в нивята и с животните на двора.
Ах, колко хубаво бе във градините
от ароматите замайва се главата,
на чубрицата, копъра, босилека
ухае кошницата с зарзавата.
А пили ли сте мляко топло,
от кравата току що издоено
и яли ли сте ядене по-вкусно
от бабини ръце измайсторено?
И спали ли сте вий в сеното дъхаво
от билки и треви омайни,
мечтали ли сте погледа си вперили
в звезди далечни и незнайни?
Това едва ли някой може да забрави.....
Защо ли? Заради букета
от свобода, безгрижие и младост,
от Любовта на близките и от завета
що нашата Душа приема с радост.
